автор: Jessica

Зееща в сърцето ми отрова-
бавно ме разяжда.
Мълчалива обич и тъга -
дълбаеща любовните окови.
Свиквам -
с болката и отчаянието.
Накъсана от рани
душата се измъчва.
Вятър от пепел
беснеещ ме носи-
сама и предадена
отново излитам.
И бавно се губя-
нещастна, излъгана.
Очи едни не мога да намеря-
скитам без цел и посока...
И почвам да мисля за време -
нещастно, самотно
и минало свършено.