автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?


(Продължение)

Борбата за насладите в живота

-Като се позамисля Мо, животът може да се разглежда и като борба за удоволствията, свеждаща се до средствата за тяхното възпроизводство - започва разговора си с мен Джиги.
-Сексът е институционализиран исторически като върховно удоволствие - отвръщам аз.-От една страна, като атрибут на любовта - в семейството, а, от друга страна, като невъзможен вече в семейството, търсещ своето естествено продължение в нова любовна връзка.
-Но ти очертаваш една много проблематична зона, в която любовта е поставена на изпитание и където ти елиминираш наличието на изневяра - разсъждава Джиги.-Но чакай! Ти ме подсещаш нещо относно проблематиката, която разглеждаме.Според мен, интелектуалният модел вече е разработен и ти насочваш нещата към разглеждане на оттделни негови страни. Защо не обособиш, да кажем, една или две теми - например, за вярата и за любовта и да ги развием като самостоятелни?
-Колко е лесно да се поставят задачи? - отвръщам аз, но оценявам направеното предложение.-Хайде да проследим едно отношение между двама любовници. Нека да уточня, че терминът "любовници" се използва нееднозначно - и като една от най-красивите думи, и презрително. Но ето я моята позиция!


1.
Любовниците секса възхваляват
с недостиг на невинно вдъхновение
и осведоменост поетична проявяват
с дублиращо я удивление.
И ето, без да искат, те живот са дали,
но за него не достигат ласки
и стават истнски вандали,
надянали в живота маски.
А между нас деца бездомни
стоят, лишени от семеен кът,
но носят мъките огромни
на бродене без роден кът.
Потокът на смъртта така е жив
и той ще бъде вечен,
не кажем ли, че сме против
на обясненията и в стих отвлечен.
Живот цветущ народът ни създава,
но някои връщат го обратно
с това, че лесно се предава
и живецът му се губи безвъзвратно.
Без радостта човекът е бездомен,
защото е носител на смъртта
и обликът му - мил и скромен,
попада в лапите на користта.

-Не зная какво да кажа, Мо! Ти направо ми развали настроението, пренасяйки ме в тази сфера на живота, но веднага пък установявам и колко си прав, макар че не съм укрепнала още като автор. Знаеш ли, често се питам ти кой си? Познавам те, а колкото повече те опознавам, установявам, че по-малко те познавам…Но нека и аз да помисля и да ти отговоря като развия собствено становище по въпроса!


2.
-Но любовниците са такива - те мечтаят
и с преструвка могат да се удивляват
в името на преживяването нежно
с надежда чувството да е безбрежно
и достигат дълбини на умиление,
бликащо в поток на вдъхновение…
В мимикрията реално си нанасят рани
и достигат до жестоките закани,
щом наместо с обич да говорят,
почват чрез безумствата да спорят,
но дали разбират, че са стигнали отвъд,
в плен на бялата мечта за гръд
и от цялата измислена любовна връзка
им остава туй, че тя е дръзка -
нежността, незнайно как отлита
без дори да ги попита,
а човечността, остане ли без радост,
поради отсъствието на жалост,
тя самото ъсществуване изражда
и жестокост в преживяването вгражда.
Ожесточеното сърце не плаче,
но то причина е обаче,
на извиращия дух свиреп,
покриващ отношенията с креп,
а той дори в очите свети
и дава недобри съвети,
разкриващи го както плява,
която користта си нагло заявява,
използваща двуличието за вал,
не знаещ що е жал,
но нуждите ти щом разкрие,
започва да и шепне:"Ние,
с теб, ще бъдем в плен
а ти специално, ще си натъжен,
подобно на онази птица,
оплакваща съдбата на вдовица.

А за теб Мойсее, зная, че си Мой -
различен си, приличаш на поет,
но все въпросът:"Кой?"
ми даде отговор, че си аскет.

-Благодаря ти за отговора, Джиги - казвам аз, а мисълта ми се рее из многообразието на разискваната проблематика.

(Следва)