автор: Veniamin

Обърни се назад!

Изтърколиха се годините,
а каруцата от детството
още скрибуца по калдъръмите
и небесно-синьото на спомените
не остарява.

Навсякъде можеш да свиеш гнездо,
но ти се обръщай назад
за да видиш кои те обичат,
на кой се присънваш в съня,
откъде се чува звън на камбани.

Лиана е съдбата ти,
която се увива с разголени желания,
с ръце, които те докосват до зори…

Но ти, недей забравя!
Обръщай се назад!