Къде се скриват всичките усмивки,
когато се пресели тук тъгата?
Къде почиват думите звънливи,
когато ни затрупат дълги зими?
Къде изтичат нежните минути,
когато с острото застигат ни стрелките?
Дали се топлят под снега на спомена,
или замръзват някъде далече
в очакване капчуци да закапят?
Не знам дали, но може би...
Набъбват и се сливат часовете,
оплитат се в герлянди от копнежи,
превръщат се във мънички звънчета
и си мечтаят коледни дръвчета.
25.11.2005