автор: Stanilov

Фаровете брулят тамнитата,
въздухът е само мрак,
чуствата ми ферментират бавно
в смомен ме превращаш ти.
Имам мъничко надежда
гушеща се в тамното сега,
пътят е носталгия самотна,
погледът ти пещера
мога ли да бъда прилеп,
искам в безвремието да вися.
Мога ли да пия чуства аз от твоята душа,
фаровете гаснат вече,
нощт в сарцето-прилепът вампир.