автор: roza1

Тук вече сняг наваля
и на Витоша косата е бяла,
като на стара, уморена жена.
Тук вече всичко е същото,
както става, след поредица дни..
Нощи млъкват в замръзнали локви,
а в душата ми често вали.
Дните идват и после си тръгват
мълчаливи и тъжни дори.
Само зимното хилаво Слънце
се усмихва на мойте беди.
Търся често писма със надежда,
ровя спомени с длан от любов,
но оставам все още далече
от дете, мъж любим и свой дом.

22.11.2005