"Аз те обичам, глупаче, обичам те".
Н. Йорданов
Аз те обичам,
любими,
обичам те.
Но не мога да пиша
любовни стихове.
Мога само дълго да те гледам в очите
и с прости думички да се изричам.
Аз те обичам,
любими,
обичам те,
много бурно
и много безветрено.
Искам кротко до теб да се сгуша
в листопада на моята есен.
Аз те обичам,
любими,
обичам те
и листата край мене изтичат.
Няма време за дълги измислици
ти ме губиш -
със вятъра тичам.
Ти ме гледаш,
напрегнато вслушан,
не разбиращ навярно момента
в който аз, добра и послушна,
с ярост груба поднасям сърцето си
върху длани отворени
под вятъра виещ.
Аз те обичам,
а ти не посягаш
от урагана затичал се
да ме скриеш.
Пак по вятъра тръгва душата ми
белонога, златокоса
и остава зад нас несбъднат
летният сенокос...