Изронени тела
сякаш вътък
на катранено пукаща плът
по въжета от смрад
като в пъкъл
пропълзя
прекатурен денят.
Обладава черупчесто
време
то издува корем
и в бокал
със води
от вина осолени
пръква сетен отрок
непознал
светлината на горния свят
сгромолясан
като в люлка
във долна земя
от плача му
до жал изкорубен
се извива на жили
греха.
И душите
от срам оцелели
се простират в трапеза-
зърна
от смеха
незаченат,
нелюбен, безсилен
на талази
кънтят
в пропастта.
***
По Й. Бош