автор: nevidima

Аз си имам фен.
Почти обикновен.
Прочете цели десет стиха.
Съвсем достатъчно.
Те бяха кратички.
Но мозъка му май промиха.

Звезди и лято,
коси от старо злато
и всички техни производни.
Пияни вишни,
сезоните годишни,
щурци, коне и земноводни.

Дотук добре.
Но вместо да се спре,
фенът стана невъзможен.
Поиска среща
и каза, че усещал
силна тръпка на художник.

На чаша вино
пред запалена камина
с устни щял да ме рисува.
Да ме обича
и да ме съблича,
от римите ми развълнуван.

А аз сърдито
и гневно го попитах:
“Какви са тези чувства?
Любов, камини,
целувки и картини…
Къде е тук изкуството?”

Беше ми тежко
и направих грешка –
отказах плътските услуги.
Той ме остави
и бързо ме забрави.
А после стана фен на друга.