Преди да те споходи утрото,
Нощта-тъй дръзка грешница-
измъква се потайно.
Хвърлила на вечерните си одежди лустрото-
боса,чорлава,с размазан грим-издайно.
На раздяла те целува-бегло,уморено
и тъга във синия й звезден поглед тлее;
ароматът на задрямало добро море
от косите й безлунни,здрачни вее.
С пръсти те докосва-меки и безплътни-
болката,скръбта ти да отнеме,
после си отива-без посока пътница-
тъй нехайна за изтичащото ти човешко време...
Ти проклел си я,но чакаш с трепет,
да проблесне в ореол вълшебни изумруди
синята чаровна грешница,позната;
тъй жадуваш нейния гальовен шепот,
който животинска похот
и невинност свята в тебе буди...