автор: celuvka

Изпадал ли си някога
в състоянието на безвремие,
на... обгръщата те,
топлина, нежност, очакване,
на всичко онова, което
винаги си искал и желал...
/ подсъзнателно, макар! /
такова състояние, че
не ти се излиза от него...
За съжаление, за битието
ни човешко, лукс е това,
и все пак, всеки има
необходимостта от
безтегловността на безвремието.
Това е Любовта...
рано или късно...
те спохожда...,
Щастие или тежест, е тя...
още разсъждавам,
и не мога да стигна
отговорът съответен!
А защо да сме живи,
ако всички отговори знаем,
нека умираме с Любовта,
дори другите да желаят това,
в Името на Любовта
Ние ще го направим!