автор: Aerol

На моите безсъници С. и В. ,които ме научиха да виждам и невидимото;
С благодарност,любов и уважение към тях и към сродните им души,с които никога повече няма да бъда сама...
* * *

Казват,че те обичам,Валерия.Казват,че съм полудял по теб...Вчера пак бяхме седнали със Свилен и момичетата на плочките пред залата,нямаше нет,но усмивките ни бяха много и чрез всяка една от тях ти си обичана.Ти сигурно я помниш тази зала.на площада,в крайния ни квартал.Толкова често съм ти разказвал за нея.Всяка вечер тя ни събираше,а с нас там ставаше цветно,уютно и приказно...Поглеждам с едно око в далечината,където в прахоляка се боричкат кварталните кучета; откъдето в най-неочаквания момент ще се появи я Пламен, я Мишо, а в най-лошия случай: и двамата.
Надълго и нашироко в задушната вечер, говорим за наши си работи.За книги и музика,за Австралия и Америка,за момичетата след снощния им купон...Говорим,а аз тайничко си мечтая за теб.И вчера така. Докато гледах с усмивка как Галя шляпаше боса в дъжда към залата, си помислих, че сега и цялата твоя улица свети,чиста и нова от този дъжд. Представих си ,как запяват фонтаните и и как край тях се усмихват много лица.как всички приятели тук говорят почти като нас; как приличат на нас и все пак са така различни...Тогава неусетно изтърсих: "Абе,друго си е Бургас! какво ли пропускаме ние тука,освен нет,разбира се?" А Пламен заговорнически намигна на останалите,казвайки :"Е,разбира се друго си е твоята бургаска фея, Скитнико,тя ли ти разказва как е в Бургас?"
Даже не помня как скочих и се отдалечих.Рязко,решително,грубо. Така.Какво като е най-добрият ми приятел? Не позволявам на никой да говори за теб.Само аз мога да те докосвам с мисълта си. Да се взирам в очите ти,по-кафяви от амбър и по-топли от душната юлска нощ. Да те гледам замаяно, докато слънцето разлива мед по косите ти и ти се усмихваш на синьото над нас...
Казват,че те обичам,Валерия. Не знаех какво точно е любовта,но чрез теб се научих. Тя е чувството, че съм глътнал парченце от слънцето: огнено и нежно то изгаря гърдите ми. Грее си там шарено,като през нашето време.
...Внимателно стъпвах по хлъзгавите камъни.Очите ми се умориха да търсят в океана от имена. Ръцете ми ловко,но мързеливо тракаха по клавиатурата. канех се да избягам навън,когато видях случайно твоите думи. Твоето "Здравей". И теб,Валерия. И чух музика. Всъщност вече не си спомням дали първо чух музиката,или видях теб. С дълбоките кафяви очи. Такава музика,такива очи и такова момиче виждах за пръв път в мрежата. Може би океанът от имена те беше довлякъл отнякъде. Ти гледаше учудено ту мен,ту името ми и душата ми неочаквано се разсмя. Беше истински смях, бистър като следите от снощния дъжд в очите ми. Развълнуван,смутен и решителен,подобно на Галя и аз зашляпах през океана от хора към теб. По-късно ме потърси и гласът ти: "Хей,Скитнико,чакай!Аз не те познавам!" За първи път чух гласът ти,валерия и го обичах като очите ти. И до сега те сънувам така: плаха,на ръба,на брега от имена,но с широко отворени очи. Кафяви,красиви очи. Страшни,като бездни. После минутите и думите,които шумяха край нас. Гласът ти,който разказваше,как си дошла тук,в нашия канал на Варна. За два дни само,за два дни от есенния уикенд. "Странно,нали Скитнико? Как избрах точно това място. Нямах и представа какво е. Избирах го напосоки из мрежата"...За приятелите ти,които се бяха пръснали отегчено из океана от имена. За Вальо,на когото бил компютъра...Странно,че даже не го познавах този Вальо,а вече започнах да те ревнувам от него.
... Вечерта в уюта на прясно боядисаната ни зала се събрахме всички. Свилен с акордеона, Вяра с виното, Ани с бисквитките, Галя, Милен и...Прасковата.малко бяха нещата,с които можехме да те учудим.Не можехме като теб да теглим музики и филми,твоя свят,за който разказваше чувахме за първи път. И все пак бях щастлив. Истински щастлив,защото беше избрала точно това място на ръба на канала,моя свят,моята компания. Защото беше с мен и беше много красива, и жива: така,сгушена заради нощната влага. И когато Свилен докосна клавишите на акордеона и затвори очи пред песента,аз изстенах по мисълта за забравената си китара и...плахо посегнах към душата ти. Времето ми подари осемнадесет месеца,Валерия,осемнадесет месеца с теб. Цял живот оттук до края на вечността ще живея с тях.Ти никога не беше срещала хора като нас. Хора,за които любовта беше нещо възможно. За пръв път виждаше компания като нашата,Валерия. В зала,залутана сред прахоляка и миризмата на чесън в крайния квартал. С малки квартални кафенета наоколо,с малък пазар,малък площад,със сиви блокове,изхапани от времето. И с усмивки,чрез всяка от които всички те обичахме..."Вие сте невероятно очарователни"...Така ли каза,Валерия? Невероятно очарователни?Още на втория месец познаваше всички. Вече не се страхуваше от неизвестното. Двамата с теб си направихме дом от думи и от любов пак там,на ръба на океана от хора и имена, и като подгонени от другите се скрихме в него. Крещяхме от щастие и се догонвахме като безсъници по трети петли,наказвахме се с любов и с откровение. Мълчахме сред тревите и мечтаехме за нас. А те ухаеха диво,Валерия,така ,както ухаят тревите само в края на океана.Над нас синьото не пестеше звезди. Усещах присъствието ти,чувствах сърцето ти,споделях мислите ти и ти отдавна не беше сама и изгубена. каза,че искаш да си откраднеш нещо от моя свят отсам канала. Осемнадесет приказни месеца,шепа подарени усмивки,парченце цветна тишина и един невидим щурец: да те буди за мен. Каза,че където и да идеш,ще се върнеш, Валерия,защото ме обичаш. После се слях с божественото и над мен зашумяха тревите...
...Казват,че те обичам ,Валерия.Оглеждам се и за първи път те няма. И за първи път забелязвам жълти листа. Изпитах чувството,че есента е бързала. Не заплаках,Валерия. Ние,мъжете казват,не можем да плачем. Само след теб по стъпките ми премина дъжд...Иначе всичко друго е по старому: пак се събираме вечер с приятелите и с безсъниците в тясната зала. И вятърът понася звън на клавиши. Вяра носи вино,Галя: стихове,прешляпвайки през дъжда, Свилен: музика,а ние с Ани чакаме теб. Аз не губя надежда. Представям си как ще надникнеш пак от ръба на света и ще напишеш:" Здравей,любов моя". Ще кажеш,че си мислила за мен и само за мен. Че си чакала нет като нас. Насън си чувала шепота на тревите и тайната ни стряха те е мамела: "Ела,Валерия. В моята сянка никога не е пусто.Ела,седни на брега,на ръба на света. Вземи шепа искри от душата на Скитника. Те са ярки като рекламните надписи по твоята централна бургаска улица. Но са живи,Валерия. И са истински. И са твои"...
...Казват,че те обичам,Валерия.Казвам,че те обичам. Усмивките ми са много и чрез всяка една от тях ти си обичана. И оттатък света.И оттатък ръба на вселената...