автор: azz

Аз съм просто звук.
Необуздани струни
преобръщат тишината ми
и тя въздъхва.
Като лъх на някаква илюзия
водопадно- восъчна,
изкуствена
чувам се
изтръгната
до корен
от очите си,
всичките измислици
броя на броеница
от любови и от сбъдване
и въздух.

Аз съм просто звук
ехтящ по нищото
пропълзявам плавно, гръмко, искащо
в сетивата ти
И ти ме дишаш.