Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 871
ХуЛитери: 2
Всичко: 873

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНакрая си отидоха прегърбени,
раздел: Поезия
автор: Razbojnik

а досега се тупаха в гърдите.
Лесно е да бъдеш силен в кръчмата -
подвизите се броят в ракии.
Всичките жени са им в краката -
"Ти си нищо. Да ме видиш мене!"
И набиват яростно салатата,
сякаш тъкмо тя е потвърждението.
Тъпкано е с бодрите им викове:
"Тяхната из-мама футболистка,
за резил станАхме, а к'ви бехме...
Ма такава ни е цял'та политика!"

И аз викам. А тавана ще ме смачка.
Малко пия, щом ми пука още.
В кръчма ли превърнах пак живота си?
Прегърбен тръгвам. И дойдох прегърбен.


Публикувано от aurora на 18.11.2005 @ 11:29:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Razbojnik

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
321 четения | оценка няма

показвания 32017
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Накрая си отидоха прегърбени," | Вход | 10 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от copie на 18.11.2005 @ 11:42:26
(Профил | Изпрати бележка)
Ахам. Народопсихология... и много разбойници, и много нещастници :(


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 12:47:01
(Профил | Изпрати бележка)
И аз съм същия мухльо, Копие, като се върна от гората. Пак ще я хващам скоро. Тука ме смачка тоя таван.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от copie на 18.11.2005 @ 13:11:58
(Профил | Изпрати бележка)
:))) Да, по-добре ще си под звездите.... :)))

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 13:34:25
(Профил | Изпрати бележка)
Тях и да ги няма, пак ще съм добре. Само си представи - докъдето ти поглед стига, черно, черно... Вятърът ти се вре в ушите и не чуваш. Няма граница черното, Копие, няма край.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от copie на 18.11.2005 @ 14:31:41
(Профил | Изпрати бележка)
Аз пък харесвам съзвездия на черен фон! :)))

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Amphibia на 18.11.2005 @ 13:16:12
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia
Викам с тях. Таванът ще ме смачка.
Малко пия, щом още ми пука .
Животът ми е скапана кръчмарка -
посреща и изпраща ме прегърбен.

:))))


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 13:44:18
(Профил | Изпрати бележка)
Технически сте права, мила ми Амфибия. Може би сте права. Но да поспрем за минутка. Животът нека е крачмарка, хубаво го рече. Ама само си го представи като кръчма. Живот-кръчма - задушен, мирише на вкиснала бира и потни мъжкари, ечи като Балкана по хайдушко, пък ти креташ ли креташ като гърбушко през него и не можеш да вдигнеш гордо чело, освен като глътнеш някоя и друга ракийска с други пичове като тебе. Не ща. Мерси. А още по-страшно е, когато и прегърбен влезеш - няма изправяне, няма, няма, няма...

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Amphibia на 18.11.2005 @ 13:49:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia
Ооо, не претендирам, че трябва това да са ти думите :))) Просто ти показах, че ти куца ритъма :)) Път ти самичък можеш да си го направиш :)) Не ти говоря на Ви, понеже ми ставаш симпатичен, дори когато си в отбранителна позиция :)))

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 14:06:45
(Профил | Изпрати бележка)
Куца ми, как няма да ми куца. Само прегърбен като ходиш, куцането не ти мърда. Ви-то беше от уважението, момиче Амфибия. Още не съм размятал ножовете за отбрана. При такава изискана компания не мога да си позволя да проявя грубия си разбойнически нрав. Но и това е до време.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Amphibia на 18.11.2005 @ 14:12:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia
Хехехех :))
Поработи го малко - стихото е чудно, мъничко му трябва да се превърне във великолепно :))
А аз освен да се спасявам овреме, че като спомена за ножове, нрав и търпение... :)))
Пък и стига съм ти пълнила стихото с коментари, разбра основната идея :)) Оттам нататък ти си на ход :))

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 14:14:56
(Профил | Изпрати бележка)
Ей сега вадя червеното моливче и грешна сричка няма да остане. Тяхната кожа.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Leni (lorabg@abv.bg) на 18.11.2005 @ 13:23:13
(Профил | Изпрати бележка)
!!!!


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 13:45:52
(Профил | Изпрати бележка)
Това е похвала, нали? Кажи ми, че е похвала, нека е похвала! Щото такъв не се изтрайвам вече.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Leni (lorabg@abv.bg) на 18.11.2005 @ 13:50:17
(Профил | Изпрати бележка)
хахахаха ДА! Похвала е. Спокойно. Изтрайваш се, ама нетърпим е май момента преди пак да врезеш в кръчмата?

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 14:02:42
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки сам си прави кръчмата, хаха Лени, а после се оплаква. Такъв рев мога да надигна с оплаквания, че да ме чуят чак в съседната гора. А тя е далечко. Вятър ми е на мен в главата, при вятъра ще ходя, с вятъра ще скитам.
Ще я запомня похвалата ти и ще я нося като кърпичка до сърцето си.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Leni (lorabg@abv.bg) на 18.11.2005 @ 16:44:44
(Профил | Изпрати бележка)
Знам за кръчмата, приятелю. Знам и за вятърното скитане. хубаво е!
До...когато:)))

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от pin4e на 18.11.2005 @ 13:24:48
(Профил | Изпрати бележка)
И набиват яростно салатата,
сякаш тъкмо тя е потвърждението...

!!!


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 13:46:40
(Профил | Изпрати бележка)
Виждала си го, нямам съмнения.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от blueeye на 18.11.2005 @ 13:49:46
(Профил | Изпрати бележка) http://simplyblue.wordpress.com/
:-)

@}-'-,--


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 13:57:11
(Профил | Изпрати бележка)
Синьо оченце ми намигна? Здравей, синьо оченце.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от blueeye на 18.11.2005 @ 14:06:51
(Профил | Изпрати бележка) http://simplyblue.wordpress.com/
намиг ;-)

@}-'-,--

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 18.11.2005 @ 14:30:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica
"Малко пия, щом ми пука още."

;-))))


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 18.11.2005 @ 14:39:34
(Профил | Изпрати бележка)
Откъде я изкара тая тънка усмивчица? Драго ми е. Така де, малко са ми били "подвизите". И ми пука.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от libra на 18.11.2005 @ 15:29:28
(Профил | Изпрати бележка)
))))


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 22.11.2005 @ 09:50:09
(Профил | Изпрати бележка)
Тия скобки така ме зарадваха днес. Уютно като в кръчма ми стана. Здрасти, Либра.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Marta на 18.11.2005 @ 15:52:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Сетих се за една "Квартална кръчма", където от малките ракии - гигантски хора. До тавана.

Те всички кръчми си приличат и всички хора май - преди да влязат са едни, след като влязат - други...а като излязат?
ти казваш "Прегърбен тръгвам. И дойдох прегърбен."

Ма бива ли тъй, а, прегърбен разбойник?

Поздрав!


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 22.11.2005 @ 09:53:38
(Профил | Изпрати бележка)
С малки ракии хората стават големи, верно си е. Бравос на тоя, който го е рекъл. Марта, Марта, разбойниците са много прегърбени, от мен да го знаеш. Товари много мъкнат и все на дълъг път.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от desen_galo6 (desen_galo6@yahoo.com) на 19.11.2005 @ 01:18:19
(Профил | Изпрати бележка)
Долавя се аФторовото недоволство от средностатистическия статист в родното статистически обществено пространство.


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 22.11.2005 @ 09:56:30
(Профил | Изпрати бележка)
Браво, бе галош. Просветление си получил. Недоволствам само от мене си, когато стана част от пейзажа на "родното статистически обществено пространство". Не ми отива да съм вейка, ама хич не ми отива.

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от OKSIMORON на 21.11.2005 @ 14:21:46
(Профил | Изпрати бележка)
Влезли със живота си във кръчмата.
Той - един такъв се сгушил,
искал да избяга, да се върне...
Гледали го как седи и пуши,

как гори цигарата му никаква,
как от дим очите му сълзели.
Но седял и с кривичка усмивка
плащал за пропитите недели.

Плащал си за всичко, за сълзата
във окото на един прострелян празник,
за стотинките, откупили приятел,
и за нещото, превърнато в омраза.

Тя седяла, гледала във нищото,
правела прозорче на покривката.
Знаела, че вече не обича,
тоя със нещастната усмивка.

Кръчмата дори не забелязвала.
То достатъчно такива тъжни.
Нека им е! Я едно наздраве!
На живот не се остава длъжен.

Приказка за няколко ракии,
спомени, банална мелодрама...
Давели се в личната помия.
Разказвачът този път го нямало.






Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от OxyTanK (oxytank@abv.bg) на 21.11.2005 @ 16:19:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.belabenova.com
На живот не се остава длъжен.
___________________________
!!!!

]


Re: Накрая си отидоха прегърбени,
от Razbojnik на 22.11.2005 @ 10:03:25
(Профил | Изпрати бележка)
А бе, Оксиморон, откъде се пръкна? Да беше ме гръмнал от упор да не се мъча. Евала, бате, можеш ги думичките. Аз само си играя, когато ми захлопат дъските. Пак да се обадиш, ей, че една кръвясала душичка ми остана, поне на думички да се порадва.

]