Плачеше в килера прашен
най-последният поет.
Във ръката - празна чаша.
И в душата без късмет.
Свиваше го с мъка тъмна
сякаш гробната леха.
Горе, в паяжина бръмна
най-последната муха.
И душата се разтресе -
грип ли пак й налетя
или сполетя я песен?
Най-последната и тя.
Глухо празните буркани
звъннаха като във сън.
Някой утрото покани
за последен танц отвън.
Даже танц не беше, даже
беше старата стрелба.
В новините тъй ще кажат:
Сетна гангстерска делба.
Ала всичко има смисъл
щом поетът разчете
туй, което е написало
нероденото дете.