автор: celuvka

На първата ни среща преди време
на "кьошетата",


красива роза подари ми,
но отрязана...,
а после,
съжали за изсъхналата роза
и на рожденния ми ден,
със стихове ми поднесе -
"отгледано за мен и живо цвете".
Тази година на деня
отново подари ми,
роза красива
завита със хубави думи...
Човешко е, заблудих се -
защото много скоро
шинирах със тиксо
оклюмалата роза,
била свидетел на
бурята ни грозна...
Шинирах и душата си -
с усмивка,
преграда по пътя ми навътре...
А там сме си само приятели,
горди, за да страдаме
и през сълзи с усмивка,
на всичко се радваме...
И ако отново решиш
с красиви рози да ни заблудиш,
то почакай...
да избършеме сълзите
и да наденем усмивката,
Добре си ни дошъл...!