"…всичко сковано от чудовищен студ,
всичко сковано в ледове. Сърце,
останало тук… Ще остане завинаги…"
Искрени опити за летене,
но откровено не мога
да отлепя стъпала от леда.
Мразя небето
зовящо името ми,
зовящо мене в преградките си,
с меки бели облаци
обещаващи покой и слънце
обещаващо топлина.
Докато всичко тук долу
сковано в чудовищен студ,
сковано в ледове. Окован
в гравитация да остана…
Ще остана завинаги…
Ще продължавам да твърдя,
че го мразя, а всъщност
дълбоко в сърцето си
да зная, че го желая.
С протегнати нагоре ръце
до утре ще съм просто лед…
като всичко останало.
Жесток и завладяващ студ
ще ме дари с криле -
ръце покрити с ледени
висулки като пера,
но завинаги прикован
и умъртвен пак от него…
ще остана завинаги…
Мечта, която ме убива,
а си нямам нищо друго…
Дишам последни
Глътки леден въздух...
Очи така сини
от неговото синьо,
пръсти посинели от студ...
Сърце пълно с лед,
което вече не бие,
останало тук…
Ще остане завинаги…