Притиснати под сенките на здрача,
не трепват уморените клепачи;
ръцете ми разказват суевевия,
съцето ти объркано прескача.
Романтиката сляпа сякаш рухва
сред песента на грозни бухали;
отчаяно душите ни помахват си
и мракът сякаш тихо ни засмуква...
Един до друг, а траурно сме млъкнали
и иска ни се сякаш да заплачем,
прегръщаме си алените букви,
притиснати под сенките на здрача.