автор: bogest

/като вълна/
Изплава между пясъците дъгата на змията шарена капризна
Зализа бриза рошави глави на зеленикави от пърхане вълни
Камшици вятър втурват ропотни коне на макови прозрачни сънища
Задявки с лачени обувки настъпват по пътеките на изгреви след залез
Отмора капе като кръговрат довян от хамстери с надути бузи от Зефир

Зашеметяващи лилави нощи от разкоши на морави и приказни дворци
Наметала на тичащи принцеси и конниците на защитната им дързост
Колата на изнурени биволи пресича пътя в тресавища обляни в мъх
Дървета - сухи клони, с мечти на евкалипти търсят палещи очи
Тревите се възбуждат от погалване, а падат от росата, която ги разбива

Разгаря бяс отворени червени пасти с оголени блестящи зъби
Жадни за въздух, но не за плът отворени до дъно в близък план
Въжета-лилии увиват омотани люшнати от гласове завеси. Где си?
Пътеката е къса по дългата страна на плачещи мечтания от мрак
И идва пак. Разбулена, разголена, разхлипана, разбодена, разтворена за мир

На този пир
Да ли?