И тази нощ те нямаше в съня ми, потънала в прегръдката му,
и само там във коридори етерни
чакам те!
Чакаща...
Чакам да ми откъснеш късче време
от твоето безвремие?!
Безкрайно...
Както се казва: кратко, точно и ясно. 5.
Остава и малко артистизъм и да се посвободиш от мъдростта, че тя много-много не радва душата.
Успехи ти желая!
Re: Ирационална среща от Razbojnik на 17.11.2005 @ 10:30:50 (Профил | Изпрати бележка)
Малко се позагубих из тия коридори.
Него го е нямало в съня ти, дотук добре. Кой е потънал и в чии прегръдки после?
Иначе сме от един отбор. Поне по тоя параграф с чакането.
Прочети еще веднъж и следвай пунктуацията!
Прегърнатата имам честта да бъда аз,но скъпи ми Разбойнико...какво да ти разправям...
Поне по един параграф сме в един отбор!
Истинската любов, затова е
истинска, защото и се налага
да преодолява непреодолимото,
много лесно щеше да е ако нямаше,
"прегръдката му", но дали пък тогава
любовта и щеше да е истинска ...
(на лирическата ти героиня имам предвид)
:))
От мен привет ! Ти си талантлив поет !