автор: yellow_crane

Без да се познават, се познаха.
Тръгнаха един до друг в нощта.
Много или малко те вървяха?
Стигнаха до своята съдба.

И макар и ясно, че един за друг са,
всеки беше роб на гордостта.
Тъжно се сбогуваха във мрака.
Неродена, любовта умря.

После всеки се прибра в дома си,
пленник на студена самота.
Никой там не ги посрещна,
а прозорците им светеха до сутринта.