автор: swetulka

Пристъпваше Залезът тихо
по бялата плът на морето,
сребристо овикваха чайките
дългото златно сбогуване,
додето припламваха огнено
пухкави плаващи приказки
в небето смарагдово-пепелно...
И Вятърит бавно извайваше
по пясъка морска безбрежност,
а после нехайно си тръгваше,
оставяйки само небрежност...
А аз се белея разтворена
във вечния бой на прибоя,
догарям-миг розов във залеза,
капка покой във двубоя.