и проговорих
на сянката си
която се криеше от слънцето
и й казах
че ще я има
докато го има светилото и тялото ми
и си мисля
че съм по силен от нея
защото понякога
излизам нощем на разходка
и че тялото ми
се надува като балон
от всяка похвала
а всичко това се случи
докато държах цвете в ръцете си
в очакване
да те видя как идваш от ъгъла
и стоях на слънцето
и сега
не зная
как да те поставя
на слънцето
държейки цветето
вгледан в сянката си
а ви усещам
със всичките си сетива
а ти си все тъй хубава
като цвете
и сянката ми се удвоява с тебе
когато те докосвам по устните
но
ще те отделя от сянката си
защото тя те ревнува
днес посадих цвете