автор: SWETULKA

Долина-загърнала с наметка от тревисто кадифе
чувствени,заоблени контури;
ручей лъкатушен-сребърно змийче-
в пазвите й-ту просъсква-ту се тули.
Стар,на възли от товар години -дъб-
тежко стеле клони с листи-слънчова мозайка;
мъх-белязал стъпките на вятъра на път
по напуканите длани на пръстта-грижовна майка.
Път-отколешен,коларски-коловоз от въглени изтляли-
прашно тяло вие сред полето;
пръснати във кичури зелени,избуяли
рой метличинки и лайки-
утринните сълзи на небето.
Бавният керван на облаци лъчисти-
на момиченце разглезено гнева,
по върхарите далечни и гористи
рокличка разкъсало в игра.
Стряха-сива,изкорубена-
приютила детски смях на отдавна остарели синове;
изоставен бащин дом-от потомците забравен грях-
само лястовичите гнезда във него-
пълни с гласове.
Потъмняла,прашна рамка на тъгата
и платно на спомени за майчини ръце-ухаещо...
Стар пейзаж-захвърлен във мазата
на панелен блок-населен със души блуждаещи.