автор: miela

Любовта е дар. Всеки търси този дар, но в един момент забравя какво търси, защото му е по - удобно да вярва,
че любовта не съществува.
Щастието е благословия. Но хората не вярват в божества. И затова отхвърлят възможността да бъдат истински.
Красотата е непреходна. Тя е вечно променяща се и в същината си съвършена.
Тя е безценна. И за това е неоценена. Защото не може да се купи, нито да се продаде.
Вярата е блажена. Но е твърде крехка и твърдите ботуши на обществото я потъпкат и захвърлят в най - далечната част на съзнанието.
А всяка част от тези същности изгражда Истината. Но човечеството не желае да бъде блажено и по тази причина забравя, че всичко е любов и че красотата ще спаси света.
По тази причина отхвърля вярата с твърдението, че щом не се вижда, то тя не съществува.
А откритото сърце приема и любовта, и красотата, и щастието, и вярата.
И облечено с тяхната сила покорява света.
Защото силно желае.
А светът тръпне в очакване.