автор: Luna

Скриха ни къщите,
малката стая.
Клепки притвори
прозорче пред мен.
Среща метежна-
заключена тайна-
спира дъха ни.
Мерло и бадеми.
Бликнала обич
от моето тяло
дави, преляла
в очите и мислите.
Светя от нежност.
Светя до бяло!
Бавно изгарям
в греха си пречистена...
Мракът се лута
в малката стая,
търси телата ни-
тлеещи свещи.
Малкото паяче
с тайни на заем
мрежа заплита.
И моли за среща.