автор: nomad

Нощ обвила е във мрачен плащ града,
Мъгла се стели в късни часове,
Не спят децата на града,
Нейде из тъмата глъхнат гласове.

Осъдени на сън жесток
Не спят- те вечни роби на нощта,
Немотията им единствен Бог,
А следите им се губят из прахта.

Нейде в тишината екнат гласове,
Смях и глъч се чуват май,
Но душата им със други стонове зове,
Скръб разяжда им сърцата до безкрай.

Те сенки-нямат братя, ни сестри-
Никой тях да жали или помни,
Тъй гаснете във пепелта сами-
Мой спомени бездомни.