автор: Rhiannon

Аз съм от ония
самотни бегачи на дълги разстояния.
Не ме разбирате, момчета -
напускате стадионите
и трасетата отегчени от чакане
и от неразвита мускулатура.
Не искате да тичате след мен,
а пред мен не стига ви дъха.
Не сте тренирани, момчета,
не сте усещали сезоните по кожата
и дробовете ви разглезено поемат
стаен въздух и бензинни пари
усещам пулсът ви пълзи.
Нося си, момчета, в сърцето
малък уокмен с хиляди парчета,
които инжектират в стъпалата ми
ветрове и огън.
Нося хронометър,
който не отмерва времето,
съгласно вашите часовници.
Омръзна ми да ме замеряте
с домати от трибуните,
медалите ви са фалшиви -
алергична съм към всичко,
което блести, но не е злато,
уморих се да ме подозирате
във вземане на допинг.
На бас, че ни един от вас
така и не разбра, че бягам
не от вас и не за първо място,
а си мечтая тайно да се скъсат
тия пусти маратонки и да капна
от умора,
да нямам сили връзките да вържа,
езикът да изплезя до финиша,
да ме задминат всички конкурентки,
но да ме срещнат дланите на някой,
един от вас и да попият потта
от челото ми, да ме вържат в
желязна клопка и във мека люлка
една минута точно пред инфаркта
на измореното от тичане сърце.