автор: ariel_b

Познавам те и въпреки това
избрах си точно тебе да обичам.
Зазидах старата си свобода.
А ти успя да ми отнемеш всичко.

Защо ти трябваха ръцете ми?
Сега не мога да погаля никого.
Изсипах всичко във нозете ти.
Не си оставих даже минало.

Ти ме прокле и с устни ме беляза.
Преглътнах всичките въпроси.
Сега съм празна като стара ваза,
в която никой не поставя рози.