автор: nomad

Играе-все там, вечно облян
в пъстроцветни, искрящи лъчи-
в топлата пазва на цирка засмян,
лети сред милиони звезди.

Сам сякаш в магия унесен,
все тъй играе на малка латерна
всред скръбната, сладостна песен-
пленникът на светска арена модерна.

На прожектора в светлината
пламъче златно в очите искри,
а гърмящият шум на тълпата
глъхне от мрак до зори.

Весели сочат го малки деца:
“Мамо, тате, вижте колко е смешен!”
Безгрижни ликуват засмени лица
за смешника в играта понесен.

Маската цветна е вечно засмяна,
пеят очите радостна песен,
но в сълзи е душата обляна-
в хладния плащ на гаснеща есен.

И пак играе скръбните смешки,
все тъй засмян е в своята игра,
там-в центъра на цирка човешки,
там-под хладната светлина.