Чух как се счупиха думите!
В тебе. А ти не усети.
Слънцето, залезнорумено,
точно в очите ми свети.
Точно с очи те изпращам -
как се разчупвам не питай.
Тръгваш си. Аз ли ще плащам
всичките нощи изпити?
Аз ли ще плащам със себе си
цялата обич строшена?
Молейки се да спре времето
аз ли ще спя на колене?
Аз ли? Аз. Кой друг? За Бога!
Искам да беше различно.
Може след вечност да мога
да кажа, че не обичам.
Чух как се счупи денят ни -
в себе си. В мен. И в раздялата.
Обич/необич делят ни.
И се събират във Цялото.