автор: nomad

Трагично разпилени
в хаотичен ред
из дълбини солени
или просто върху лист- без ред.

Сенки печални,
рожби на разсеян щрих
полутонове игрални,
пътници от стих на стих.

Бледни мъждеят
върху листа бял,
затворени във мавзолеят
в цвят що някога кипял.

Пуст е, ням сега-
царство черно-бяло
и не от радост-от тъга
трагично побеляло...
Тишина....

О, празен бял лист,
о, съдник безпощаден,
ти затворен космос
ти безличен егоист,
погълни ги, вечно жаден!!!

Осъдени са, да
те вечно да скитат,
ненужни драски, празни сърца,
но ще избягат-
ще се понесат
ето ги политат
политат...