автор: midnight_witch

Не ме отписвайте предварително
и шапка и палто
не ми кроете.
Във рамките ви не се вписвам
и все едно ми е-
простете
не ме вълнуват
дребните ви драми
и хленча ви
и лицемерието.
Не можете да ме измамите.
Не можете
да ме премерите.
Каква съм.
Как съм.
Колко имам.
С кого си пия питието.
Не съм прозрачна.
Непукист съм.
И няма да отварям досието си..
Ровете.
Драскайте .
Хапете.
И хвърляйте калта отгоре ми.
Спокойна спя.
Свободно дишам.
И все едно ми е ,
и все едно ми е
дори когато гроб копаете,
очаквайки да падна в него.
Нехая.
Вие пък не знаете
как нощем светя и усещам
дете, когато се усмихва
и лунен лъч нослето гали
и шепот влюбен
и горещ
и вятъра в косите
галени
и аленият пламък от камината
във чаша с вино
тънкостъклена
и пръсти сплетени
и устни
от ласки огнени напукани…

Ще си отида някой ден,
когато никак не очаквате
и всъщност-
не заради вас.
Ще ме е стегнала отново шапката.