Покорството ми -
пале без порода,
полегнало пред портите на храма:
подритвано от повечето хора,
разръфано
и грозно,
и окаяно.
Скимти -
не толкоз от ритниците:
привиква се безспир да те боли.
Изслушало е многобройни
притчи,
че трябва все да стискаш
със зъби.
Облизва раните,
разтваря ги във слюнка,
изсъхнат ли -
остава миризмата
на най-ужасната поука -
онази за ръката
на приятел.
И притчата, че щом те зашлевят,
на удара да не отвърнеш
трябвало...
... А в храма моята душа
разблудно се чифтосва
с Дявола.