измежду
всичките признания
останали
в отслабналата памет
поне
едно не е било измамно
едва ли
влюбените все се мамят
поне
в едно е трябвало
да вярвам
поне
едно да скътам
във сърцето
и често
мислено да го повтарям
когато
ме завеят ветровете
във
царството на ледовете
където
красотата е неземна
но е студено
лустрото на фалша
където
мразовитите превземки
докарват
само суха кашлица
и
ледени висулки по очите
кажи ми
моля
аз те питам
къде
по дяволите
да намеря
онова най-истинско
обичам те
в хипотермичната си
памет
не вярвам
кубовете лед
да мамят