автор: yeshua

Гръкляна си прегризвам бавно,
в ръцете си съм,
болката е под контрол.
Не е цяр, но олеква,
циреят кратера си пак ще пълни.

Вълкът отхапва лапата в капана щракнал,
за свободата си парче от живо тяло къса.

Един поет, унгарец, "...за свободата жертва любовта",
не е бил от страхливите : "За любовта бих дал живота си"...

Потече вече,
усещам я жълто-зелена,
това е завистта ми,
душата си напълних с нея,
ще я излея, друг да се оправя,
там еколози, роми, боклукчии
и санитари, кой пръв свари.

Не е стръвният сок на злобност и омраза,
не е и чернодробният, цирозно-раково кафяв,
усмихнато престорен,
не е мъка.
Обикновена завист е,
ала отровна.
И българският гений неин е,
както е казал наш поет,
българопознавач известен.

Е, върху другите, естествено,
"върху света" ще се изпразня,
взаимно е,
той ме изхвърля.
...
Завиждам на свободните.