Малката теменужка сънливо отвори виолетовите си очи и се усмихна на слънцето. То беше нейният най-добър приятел - топлеше я през усмихнатите летни дни, галеше я с кротка нежност и я къпеше с обичта си. Вятърът леко разклати крехкото й телце и тя го погали с нежните си като крилца на пеперуда венчелистчета.
Заигра се с малката пчеличка, която жужеше наоколо. Старата буца пръст, която величествено се изправяше до тях, леко се усмихна на детската игривост на малкото цветче. Всички обичаха теменужката и се радваха на нейната нежна и мила усмивка. Тя беше благодарна за тази обич и се смяташе за най-щастливото цвете на света със своите добри приятели. Малкото бръмбарче, което търкаляше парченце тор поспря под късчето сянка, което тя хвърляше над земята и двамата се заговориха приятелски.
- Толкова ти завиждам, че можеш да пътешестваш по света, малки приятелю! - усмихна се дружелюбно теменужката - Как бих искала да тръгна на разходка с теб, за да мога да разгледам нашата красива голяма градина!
- Но цветенце - по бащински снизходително се усмихна малкото врабче, което безгрижно подкачаше наоколо - това далеч не е целият свят! Света е огромен, толкова голям, че един живот не може да ти стигне, за да го обиколиш!
- И все пак, колко хубаво би било да мога да се поразходя наоколо! Толкова съм мъничка, че не мога да видя нищо по-далеч от чемшировият храст - отговори тъжно теменужката - Как бих искала да съм висока като него!
С тези думи цветенцето посочи високият и строен слънчоглед, който цъфтеше близо до тях. "Колко е красив и величествен, помисли си тя, точно като прекрасен млад принц!" Въздъхна тихо. Никога не би се надявала той да й обърне внимание. Той беше прекалено далечен и недостижим за нея.
"Колко нежна и красива е тази мъничка теменужка, мислеше си в същото време слънчогледа, но тя никога не би ми обърнала внимание. Дели ни голямо разстояние, което никога няма да можем да преодолеем".
В този миг малко детенце дотича в градината. Звънкият му смях се разнесе из шареното царство на цветята. Детето видя теменужката и се спря до нея.
- Колко си красиво, малко цветенце! - каза то и я откъсна. Вдъхна нежният й аромат и се заигра сред зелените чемшири.
- Хей, аз виждам света! - провикна се малката теменужка - Колко е красива нашата градина! Мечтата ми се сбъдна - прошепна развълнувано тя и се заоглежда наоколо.
Беше толкова щастлива! Заедно с детенцето минаха покрай слънчогледа и тя срамежливо затрептя с виолетовите си мигли. Той й се усмихна чаровно, и тя си помисли, че това е най-хубавата цветна усмивка.
- Миличко, прибирай се, късно е вече! - извика майката на детето през отворената врата на къщата в градината. То се затича към нея, и изтърва малкото цветенце, което падна съвсем близо до слънчогледа. Теменужката се сгуши до него и той нежно я прегърна. Двамата влюбени бяха щастливи, че най после са заедно, а врабчето тихо чуруликаше край тях. Мечтата на теменужката се беше сбъднала - тя беше видяла цялата градина от дланта на детето, а сега беше в прегръдките на своя любим.
- Колко ми е студено! - каза теменужката на слънчогледа и се притисна още по-силно към него. - Незнам какво ми става, чувствам се някак безсилна и замаяна. Сякаш животът изтича от мен... - С тези думи тя отпусна безсилно леко повехналите си листенца.
- Какво става с теб, любима - притесни се слънчогледа. - Моля те кажи ми!
Но малкото цветенце вече не го чуваше. То нямаше сили да отрони и думичка. Теменужката леко затвори очите си, слънчогледа нежно я целуна и тя се унесе в прекрасен, вълшебен сън. Слънцето бавно се скри зад върховете на високите дървета на гората, в близост до цветната градина. Двамата влюбени останаха прегърнати цяла нощ. А на сутринта, когато слънцето потърси своята мила теменужка, за да се наслади на чаровната й усмивка, видя малкото й сгърчено и изсъхнало телце, което слънчогледът още прегръщаше с мокрите си от утринната роса листа. Роса или кристални слънчогледови сълзи...