автор: nadana

Човешката история е кратка,
човек неразгадаем е, уви,
но знай че истинска загадка
за мен единствено си ти.

Защо желаеш да ме притежаваш,
да ме ограждаш между четири стени,
нима не виждаш или се съмняваш,
че част от моето сърце си ти.

Че твоите целувки са най-сладки,
нима не е достатъчно да знаеш?
И миговете с теб са толкоз кратки,
защото до полуда ги желая.

Обичай или ме мрази без мяра,
не искам сладки думи, разбери,
защото знай, на никого не вярвам,
а и на себе си дори.