Мразя безкофеиновото кафе.
Полуготовите храни.
Цигарите без никотин.
Безалкохолната бира.
Безопасният секс.
И флирта… - ако мине.
Колите с въздушни възглавници.
Да си слагам колана.
Да правя секс в трабант.
Стените от хартия.
Да пия от пластмасова чаша.
Да гледам по телевизията
как другите живеят и се обичат.
Кофтите настроения.
Сивите мисли.
Фалша във стиховете.
Неискрените усмивки.
Да живея в квартира.
Да живея прилично.
Да премълчавам истините -
- някого да не обидя.
Изкуствените цветя.
Самодейният театър.
Прецаканите ваканции.
Белязаните карти.
Новините - така както ми ги казват.
Симулираният оргазъм.
Сабите, които се показват само на парад.
Консервантите. Маргаринът.
Страхът - да не направим грях.
Да не знам какво да правя.
Да съм отчаян.
Да гледам морето от разстояние.
Това, че изсякоха гората,
а аз нищо не направих за да ги спра…
Да си докарвам настроение с наркотици.
Да правя неща, които са безсмислени.
Балатумът. Къщите в небългарски стил.
Кичът.
Найлоновите торбички.
Безплатната медицина.
Тъпите вицове.
Беззъбите критики.
Критици ненаписали нещо истинско,
поне веднъж
да ми казват какво трябва / не трябва.
Да се запивам от обяд.
Да ме изпращат на гарата, когато заминавам.
И да ми махат.
Да ме съжаляват.
Да правя секс по навик.
Да се слагам на разни началници.
Или да им свалям шапка.
Мразя баровете с тръбите -
- обидно ми е за момичетата,
а и баровете са си за пиене.
Дебелите златни синджири.
Пиърсинга.
Насилието над беззащитните.
Циничните жени.
Корумпираните политици.
Полицията, защото не прави нищо.
Ехидните типове.
Бездарните фолкпевици.
Да не ме оставят да дишам.
Дупките по пътищата.
Проститутките на околовръстното.
Невярно написаната Българска история
и тези, които са го сторили.
Тези, дето ровят по кофите
и това, че нямат гордост
да се преборят с живота.
Мразя съвестта ми да не е чиста.
Да ме е срам да гледам истината в очите.
Да претоплям чувства изстинали.
И това, че трябва да се усмихвам,
когато ме боли …
Мразя го.
Защото съм го правил.