автор: roza1

Във вторник
очакването е обречено,
като лист от есента.
Поклаща се неловко
от повея на онази самота,
която свири в душите.
Хамелеонно се преобразява
и пада в скута на жена,
за да играе с оптимизма
свит на топка
до кости мокър
от поредната сълза.

01.11.2005