автор: TheEvilOne

"а до тогава…
ще съм мишена
на неговите ножовете..."

Ножове летящи към мене,
забиващи се в стената,
описват контурите на тялото ми.
Всеки удар боли все повече и повече,
а оставам недокоснат от остриетата…
за сега!

Лицето ми тъжно, безнадеждно
под тонове и тонове грим
нарисували усмивка.
А щом се забие някое острие във мен,
той идва и просто го вади сякаш
е в реда на нещата,

а аз затварям пълни със сълзи очи
и се правя, че не е било…
Подтискащи цветни светлини.
Червени, жълти и сини лъчи раздират
иначе мрачния манеж и загатват
за лицата на наблюдателите в сянка,

очакващи със спотаен дъх зрелище -
кръвта ми да се разлее по красивите ми
дрехи и в предсмъртните ми хрипове
да пляскат, да крещят в екстаз!
Но той никога не оцелва някоя
моя главна вена или артерия…

нарочно!
Сърцето ми се свива при всяко забиване
на някой нож точно до мойто лице,
обърнато настрани с притворени
от страх очи. Чувствам как накрая
просто няма да издържи и ще се пръсне,

а до тогава… Отново намацан с грим
ще съм мишена на неговите ножовете
и на погледите им търсещи зрелище!