автор: Tatuncho

Някой върви след мен по пътеката,
а тя е трънлива и пуста.
Снегът се сипе от дърветата.
Гората е стара и гъста.

Наблизо оттатък дочувам поток,
не вярвам вече на зимата.
Макар че студът е все още жесток,
аз чувствам - променя се климата.

Далече пред мене изскърца врата,
звук топъл, напомнящ за къщи.
Макар да е тъмна, и стара гора,
все някога тя ще се свърши.

Аз зная, че някой върви подир мен,
но никак не мога да чакам.
Добър е човекът, след мен е роден,
но чупи леда на гората.

Ще дойде до мене, а аз уморен
от дългия път ще въздъхна.
Дори да не стигна до топлия ден,
ще видя, че той се упътва.

За миг две-три думи ще си разменим,
усмивка, и твърда десница.
Каквото да става, знам, този човек
на дребно не ще да залита.

Ще стъпи на прага на новия ден,
с замах ще отвори вратата.
И всички мечти, разцъфтели у мен
ще пръсне щастлив по земята.