На варварка с очите си родена
и те опъват точна тетива.
Стрела ще литне, мълком ще простена,
в нозете ти превит като трева.
Ненужното душата ще съблича,
че нищо няма мисъл без любов,
човек е като пясъка, изтича
за болката й щом не е готов.
Телата ни са огнено знамение,
ще бъда конник аз, ти - моя степ.
И гроб блажен накрая ще ме вземе,
ще легна в него както лягах в теб.