автор: Mojsei

Как да развием индивидуалността си?


(Продължение)

ІІ. ЖИВОТ, ОБВЕЯН ОТ ЛЮБОВ


Любовта е стихията на живота


-Здравей, Джиги! - приветствам бодро моята партньорка. - До тук посочихме някои особености на интелектуалното израстване на индивидите и дадохме сериозна заявка самите ние да изградим такова отношение…
-Да, но това го направихме във философско-психологически план като очертахме областта на връзка между интелекта като ядро на сложната структура на духовността - любовта, волята, вярата, а тук трябва да се отчита и връзката между духовното и физически състояние на индивида, заемащ определено място в обществото. Но тук се откроява и един интимен ракурс на нашето отношение, който за мен е повече от вълнуващ…
-Твоят колега, Джиги - Морган Пек разглежда любовта в книгата си "Изкуството да бъдеш бог" като "волята да разшириш границите на своето "Аз", с цел да осигуриш своето собствено или нечие чуждо духовно израстване". Според мен, това определние напълно обяснява това, което тръгваме да правим заедно, а интимната страна за която говориш, наистина съществува и ако получи разитие, то тя ще си остане интимна и ще смъкнем завесата пред любопитните погледи…
-Ах, Мо! Всичко това е страхотно…Като че ли влизам в някаква приказка…Всичко това, което съм учила, самата психологическа парадигма, която аз разработвам оживяват като напълно реални структури, имащи свой емоционален привкус…И в този процес става някакво интересно преструктуриране, което възприемам като разтеж…като че ли се раждам втори път…
-Радвам се да те наблюдавам как разцъфтяваш, Джиги! - казах с някакво умиление в гласа, което говореше по-ясно от самите думи.
-Да, Мо! Да придобиеш цел е велика работа, а аз чувствам точно това, но не и само това…Тъкан на съществуването ми стана еуфорията на някакво постоянно израстване, родствено на влюбването…Готова съм даже да ти призная, че почвам да се влюбвам… И чудно, все за теб си мисля…Това носи някаква тревога, но има нещо друго, което чувствам ясно и категорично, Мо! Аз се влюбвам в себе си, ставам нова…Избликът на желания ме подтиква към действие и установявам, че почвам да си гледам работата по нов начин...
-Джиги, становището ти заслужава уважение и буди моята дълбока благодарност към теб. Споделям всяка твоя дума. Като израз на подкрепа, нека да направя кратък обзор на някои схващания за любовта.
В древна Гърция се среща разработена терминология за различните типове любов. "Ерос" е израз на стихийно и страстно отдаване, нямащо място за съжаление или снизхождение о отношение на партньора. "Филиа" е дружба между индивидите, обусловена от социалните връзки и личния избор. "Сторге" изразява нежност, преди всичко семейна. "Агапе" изразява жертвоготовността в любовта.
Платон говори за степени на духовното израстване от чувствеността и естетическия възторг от прекрасното тяло, като низши степени на духовното развитие, към овладяването на абсолютното благо и абсолютната красота, като висши степени на любовта.
Според Хегел "истинската същност на любовта се сътои в отказа от ъсзнанието за самия себе си, в забравянето на себе си в другото аз и в това изчезване и забравяне а първи път откриване на себе си и постигане на самия себе си".
Според Толстой "ако колкото са главите, толкова са и умовете, то и толкова са сърцата, толкова са родовете любов" и още: "Най-главното нещо в живота е любовта".
Според К.Маркс "…ако ти обичаш без да предизвикваш взаимност…то твоята любо е безсилна и тя е нещастие".
Много са мислителите, които разглеждат любовта кат синоним на живота, като проява на творческата свобода. Така например, виктор Юго пита:"Какво остава от живота ако не можем да обичаме?"
Според Лайбниц любовта е способност в щастието на другите да намериш своето собствено щастие.
Според Тургенев "само любовта може да предизвика такъв разцвет на цялото същество, какъвто не може да даде нищо друго".
Според Стоян Михайловски "насадиш ли в душата си симпания, насаждаш в ума и могъщество".
Ромен Ролан счита, че "любовта е остта на живота".
-Това, което казваш Мо, може да бъде систематизирано и цялата тази систематизация да се разбира като определение на любовта. Според мен една такава систематизация би имала следния вид: 1. Любовта е отношение между мъжа и жената, което получава своето цялостно развитие в семейството. 2. Любовта е особено състояние на духа, свързано с цялата структура на инднвида. 3. Любовта е възторжено-емоционалната страна на самоизрастването на индивидите. 4.Любовта очертава степените на духовното развитие на индивидите. 5. Любовта е ядро на живота и негова цел. 6. Любовта е способност за духовно извисяване. 7. Любовта е мощен и единствен стимул за цялостното развитие на индивида. 8.Любовта е сноним на нормалното, т.е. на щастливото съществуване. 9. Любовта е трансмисията между интелекта и цялата духовна и физическа структура на
индивида.


Любовта идва с времето


-Мо, каквито и определения да се дават на любовта, тя ще си остава загадка за човека. С теб правим опит да я превърнем в инструмент на собственото си развитие и сме притудени да навлизаме в проблематика, която се смята все още или за табу, или се изопачава по невероятен начин…
-Да! Опитвам се да уловя раждащата се емоция между нас, а тя ми се усмихва весела, лъчезарна и игрива, познаваща силата на своята неуловимост. Подгонвам я, омагьосан от уханието й, а тя ме връхлита със своята шеметност и едва успявам да удържа ударите й на разочарование от това да я опиша цялостно…
-Когато е за три дни, тя носи само спомени, носещи болезнено-сладникав вкус. Когато е за цял живот, тя е извор на спокойствие и мъдрост, и дава възможност да летиш на гребена на възхищението и очарованието от живота, а у околните пък това поражда завист.
-Любовта идва в ранната младст на индивида и от него зависи колко дълго ще я задържи при себе си, за да запази чрез нея и младостта си. Любов и младост е естествено да ги приемаме за синоними, но тъжно е да срещаш млади хора, които вече са се разделили с любовта по този начин са ес опустошили…- казвам с размисъл, съдържащ огромна фактология по въпроса.
-Границите на егото могат да се развиват през целия живот, което е гаранция за запазване на любовта - каза Джиги с някаква нерешителност в гласа.
-Напълно съм съгласен с теб, Джиги, но в любовта винаги присъстват двама…- казах и спрях, защото усетих, че тя ме разбира чудесно и преживява същото, както и аз.


Влюбването - преддверие на любовта


-Много психолози разглеждат влюбването като временна загуба на его-границите. Аз самата чувствам повишаване на еуфорията в собственото си сътояние, откакто те познавам…- каза Джиги спокйно и ясно, предизвиквайки моето вълнение.
-По въпросите на влюбването се водят спорове - подхванах и аз разговора. - В случая, за отбелязване е това, че ние го предизвикваме съзнателно като интелектуален признак на зрялост и стимулираме отношение на равнището на възхищението и очарованието.
-Да! Вълнуващо е краткотрайната емоция на влюбването да я превърнеш в устойчив спътник на живота си…Като желание - добре, но като изпълнение?
-Съзнателно стимулиране на емоцията на първата любов! Страхотно! Да създадеш първата любов и да я задържиш?! Дръзко е, но е възможно и с теб искаме да направим това…И го правим с ясното съзнание, че притежаваме тази способност - казах с някаква твърдост в гласа, която сякаш искаше да прогони съмнението.
-Психолозите разглеждат констативно първата любов като пораждаща въпроса за еротичното изживяване, а чрез него и този за продължителността на самото влюбване - каза Джиги и продължи разсъждението си: - Ние приемаме друг инструментариум, предполагащ наличието на собствената ни цялостна изграденост.Нещо повече - постигане на цялост мужду нас по пътя на балансирането на индивидуалните ни структури.
-И нещо друго - допълних аз. -Изграждането на интелектуална връзка е свързано с устойчивото разширение на его-границите ни, докато първата любов в ранна младост е свързана с временното им загубване.
-Интелектуалната любов, за разлика от влюбването, е въпрос на собствен избор и проява на воля - подкрепи ме Джиги.



По законите на моногамната любов


-Любовта е арена на много митове и заблуди …- каза няка си неопределно Джиги.
-И не само на това -подкрепих я аз. - Тя е арена, от която се влиза в ада, разбиран като поле на нещастието.
-Формата, в която съществува любовта е моногамното семейство - добро, лошо решение, това исторически се е установило като практика, в която хората непрекъснато се блъскат, търсейки изход, който все не намират…- казах аз в опит да обобщя някакъв опит на човечеството.
-Какво ще предложим на това човечество, Мо? - каза със завидно чувство за хумор Джиги.
-Интелектуалното приятелство, разбирано като повдигната на степен любов - казах убедено.



Любов и сексуалност


-Ако се съгласим с психолозите, че любовта е разширяване на его-границите, то емоционално тя е прживяване на това разширение - започна Джиги.
-Съгласен съм стеб! - отвърнах бързо аз. -Но веднага ще трябва да добавим, че само като интелектуална, като прерастнала в приятелство, тя е онази любов, която наричат, че е "истинска".
-Но някои психолози категорично разграничват любовта от сексуалността? - каза Джиги, без да заема позиция.
-Предлагам ти да ги разглеждаме като част и цяло - отвърнах. - Ако сексуалността е единичното, то любовта е особеното, а приятелството - общото.
-Приемам тази позиция - мило се усмихна Джиги.



Любов и свобода


-Мо, често пъти семейството се превръща в капан за съпрузите и те стават не приятели, а врагове - каза с дълбока тъга Джиги.
-Хареса ми едно твое разбиране, според което съпреживяването ти рзглеждаш като начин на органиация на живота на партньорите, а не като изчерпващо се с насладата от секса. - подкрепих моята партньорка.
-Състоянито на зависимост в брака води в областта на патологита, къдто се проявява като някакъв дефект на разстроената психика - отбеляза Джиги.
-Можеш ли да посочиш някое разстройство?
-Едно от най-често срещаните в психиатричната практика разстройства е така нареченото "разстройство на пасивно зависимата личност".
-Какво е характерно за този вид психично разстройство?
-Това е постояното чувство за вътрешна празнота и глад за запълването й, което поетите пък определят като "болка" и се опитват да възпеят, а стигат само до естетизирнето му- поясни Джиги изчерпателно.
-Манипулацията в иннтимните отношения се проявява и в стремежите да се съдават пристрастени индивиди, което не може да бъде определено друго яче освен като прстъпление - казах убедено аз.
-Зависимостта разрушава любовта - подкрепи ме Джиги.
-А липсата на любов стимулира развитието на садомазохизма като нейно извращение - показах информираност аз.


Социология на любовта


-Разбирането на любовта като дейност, а не като чувство поражда спорове, които повдигат пък въпроса за нейното по-детайлно разглеждане чрез разкриване на нейната социология - каза Джиги. -Решение на въпроса виждам в разкриването на връзката и разичието между "любовно чувство", "интелект" и "дейност".
-Социолозите посочват възможността, когато двойките се разлюбват, тяхната любов да израстне като интелектуална - казах по-скоро като въпрос за стимулиране на нейните разсъждения.
-Любовното чувство може да бъде стихийно и този тип чувства се разпадат, но то може и да се култивира като интелектуално - поясни Джиги.
-Съгласен съм да се прави разлика между чувствата и способността да се обича, когато чувствата стават любовни. Това означава, че изборът на партньор предхожда фокусирането на волята за любов върху него. А това, разбира се, е взаимен процес - реших и аз да покажа някаква логика.



Живот, обвеян от любов


-Влюбеният човек е носител на особеното озарение, което обагря цялостното му поведение - посочих убедено аз.
-Общата ни потребност от духовно израстване ние полагаме като основа на нашето приятелство, което ти разглеждаш като повдигната на степен любов, така ли е? - посочва Джиги, сякаш иска да се убеди в нещо.
-Да! - казвам кратко.
-Прекъсването на диалога в семейството води до неговата катастрофа - поясни Джиги като израз на желанието си да посочи какво не трябва да правят съпрузите.
-Озарените от любов партньори са изключително внимателни един към друг и поддържат възхищението си един към друг като сфера на своето съпреживяване- направих опит да допълня нещо съществено и аз.

(Следва)