автор: Amphibia

Разрошва ме на есента каприза.
Разлайва подивелите ми чувства.
Езиците им яростно ме ближат,
реша ли в мен да се завръщам.

Изцапват си муцуните със смисли,
от някои значения се давят.
Оглозгаха ми цялото неистово
желание поне да се забравя.

А толкова мечтаех да изчезна!
Не съм си повече необходима...
Привикнах щом потърся себе си
въобще да не откривам, че ме има.

Омръзна ми дори да се тършувам.
Излишно ми е да поемам риска
с преструвките, че съществувам.

Аз просто оцелявам без да искам.