автор: estir

Амур е упорито романтичен,
от синьото на твоите очи,
и уж го разпознавам, но обичам,
когато ме обстрелва със стрели.
Предрешил се е сякаш е различен,
под лачените куфарни мечти,
натъпкани с щастливите ми мисли,
претруфени от падащи звезди.
И искам да танцувам неприлично,
в намачканата рокля на нощта,
в душата на влюбчива еретичка,
разюздана от дивата луна....
И в дланите ти силни да заспивам,
когато и Амур се умори
да стреля по плътта ми доверчива,
от синьото на твоите очи ......