автор: OKSIMORON

Клечи съдбата и мижи на припек.
От памтивека знае да бабува.
Израждала е толкова човеци,
че всеки нов играчка и се струва.
Клечи и чака нещо по-пикантно.
Изострят се изисканите вкусове.
Какво е да си само просто гладен
пред глад за неочаквана закуска
във полунощ, когато всички вещици
играят тарантела със живота.
Вземи си, много моля, всички вещи!
Вземи си, много моля, тая рокля
и си върви! От утре ще пререждам.
Сега ми се заспива цяла вечност.
Сънувай, че отново се развеждаме
и си делим остатъка човечност.