автор: OKSIMORON

Казаната дума - хвърлен камък.
Да я вземеш - ниско се навеждаш.
Казаната дума е оттатък,
дето тоя свят се пренарежда,
дето си реди чеиза вярата.
(Все не идват да я искат сватове.)
Хвърлял съм си думите на вятъра.
И за думи после се заплаща...
Все ми ги запомняха когато,
бяха натежали от обида.
Казаните думи вероятно
са ми огледало - да се видя...
Хич недей да ми припомняш думите.
Щом ги хвърлях, значи си ги спомням.
Думичките - хапче против лудост -
ме спасяват, за да се опомня.
Аз ги хвърлях. Ти ли да го правиш?
Само че по-страшно е мълчанието.
Казаната дума се забравя...
Премълчаното - докрай остава.