автор: paris

Сега съм тук.
Ако забравя да си ида
ме подсети. Не се смущавай!
Когато ласките ти се досвидят
и няма смисъл повече да даваш.
Когато ти се стори предостатъчно
това, което си получила
и видиш в мене само недостатъци
и прецениш, че се е случила
поредна грешка с грешната особа,
просто - кажи,
кажи ми, че е време.
Че ме обичаш,
но че трябва да си ходя,
защото имаш планове големи
за бъдещето - блясък, кариера,
чужбина, място сред елита.
Аз ще си тръгна.
Прошка ще намеря
в душата си. И няма да те питам,
и няма да се сърдя аз тогава.
Ще продължа да давам и да взимам...
Разбира се, че повече ще давам...
И ще обичам всяка с твойто име.
Сега съм тук. Ако забравя...