автор: filantrop

По мьничко любов да си дадем,
вместо душите свои да зазиждаме
в пространство между нощ и ден,
и вик за помощ,
в който се побираме....
По мьничко за всеки следващ ден,
за всеки стон сьс тишината спорещ,
за всеки вчерашен провал,
за бьдещите ни успехи...

По мьничко любов да си дадем...
Аз...на теб,а ти...на мен...